В Кутия стара от обувки,
с лепен за кой ли път капак,
лежат безценните за мен писма.
Най-отгоре, сгушило се птиче
очаква да го взема в шепи пак;
Писъмце, което преди време
пъхна в джоба ми свенливо,
бяло, слънчево момиче,
а сетне дяволито и щастливо,
ведно с усмивката нанякъде изтича...
Лист от ученическа тетрадка
още къта нейната мечта – ...