17 мар. 2016 г., 10:10  

Питах един компас...

836 0 14


Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...


Виждаш ли къщите?  Стените... А дворът
пропада под босите детски крачета.
И виждам те... Мое, замислено мое
и вечно.


Чертая вселена на всяка секунда,
задраскала бясно посоките...
Целуни ме... Не искам да помня...


Денят пак се сбръчка в реки от дъжд...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви
  • Има една приятна абстрактност, която текста излъчва. Но да, хората, за които приоритет има строгата логическа последователност, вероятно пак ще се цупят.
    На мен ми допадна.
  • Е, някой е успял да определи стихотворението за ужасно... Ако се върне случайно тук, моля да каже защо...
  • Разбрах те, Лейди Радвам се, че го харесваш. Но предпочитам да имам шарени оценки, по-добре е и за сайта, предвид класациите, които се задават, а аз много ще се радвам, ако стане... Точно аз не искам да блестя в препоръчителния списък, така че - моля за повече три и четиризвездни поздравчета, все са си съзвездия и ще ми е красиво Лек ден и на двама ви, радвам се, че ми гостувахте, и че всичко е наред...
  • Лимеруна, виждам, че се налага да внеса уточнение в коментара си, защото иначе съм разбран очевидно превратно. Под термина "препоръчителна" имах предвид, че е поезия за 5 звезди. Нали такива се дават, когато се препоръчва за четене конкретния текст. Тук възразителите не могат да възразят, защото самите те са оценили текста ти с 5. Когато казвам, че "ни учиш на висша поезия", съм имал предвид онези членове на сайта, които пишат модерна, а не класическа поезия. По тази причина класиците няма защо да се обръщат в гробовете си, а онези, които никога не са писали модерна поезия, защото си пишат само класическа, не съм включвал никога в това "ни" и следователно реакцията им си е чисто преиграване.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...