17.03.2016 г., 10:10  

Питах един компас...

835 0 14


Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...


Виждаш ли къщите?  Стените... А дворът
пропада под босите детски крачета.
И виждам те... Мое, замислено мое
и вечно.


Чертая вселена на всяка секунда,
задраскала бясно посоките...
Целуни ме... Не искам да помня...


Денят пак се сбръчка в реки от дъжд...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви
  • Има една приятна абстрактност, която текста излъчва. Но да, хората, за които приоритет има строгата логическа последователност, вероятно пак ще се цупят.
    На мен ми допадна.
  • Е, някой е успял да определи стихотворението за ужасно... Ако се върне случайно тук, моля да каже защо...
  • Разбрах те, Лейди Радвам се, че го харесваш. Но предпочитам да имам шарени оценки, по-добре е и за сайта, предвид класациите, които се задават, а аз много ще се радвам, ако стане... Точно аз не искам да блестя в препоръчителния списък, така че - моля за повече три и четиризвездни поздравчета, все са си съзвездия и ще ми е красиво Лек ден и на двама ви, радвам се, че ми гостувахте, и че всичко е наред...
  • Лимеруна, виждам, че се налага да внеса уточнение в коментара си, защото иначе съм разбран очевидно превратно. Под термина "препоръчителна" имах предвид, че е поезия за 5 звезди. Нали такива се дават, когато се препоръчва за четене конкретния текст. Тук възразителите не могат да възразят, защото самите те са оценили текста ти с 5. Когато казвам, че "ни учиш на висша поезия", съм имал предвид онези членове на сайта, които пишат модерна, а не класическа поезия. По тази причина класиците няма защо да се обръщат в гробовете си, а онези, които никога не са писали модерна поезия, защото си пишат само класическа, не съм включвал никога в това "ни" и следователно реакцията им си е чисто преиграване.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...