9 мар. 2007 г., 15:15

Питам те защо...

1.5K 1 7
Питам те защо...
сърцето ми уби...
Дори след толкова години
сянка съм отново в свят от сивота.

Питам те защо...
обикна ти кръвта ми
от душата, течаща като река,
защо сълзи на лицето ми даряваш...

Питам те защо...
деня ми ти отне...
Светлината от очите ми помръкна...
само лъжи останаха в душата.

Питам те защо...
болка само ми даряваш...
Да умирам е моята Съдба...
далеч от топлите лъчи... изгубил всичко.

Питам те защо...
всичко вехне днес без теб...
и дори лъжа да си, без теб не бих могъл.
Лъжи ме, не спирай... за тебе кървя!!!

Питам те защо...
обич няма в небесата...
Празни, самотни са те без твойте лъжи,
не искам звезди... не диря дихание...
за душата мига... е Вечно ридание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато убих твоето невинно сърце
    нанесох най-голямата болка на своето
    сега в сенките ти се крия и скитам
    обикнах безумно кръвта ти
    тя беше безумство за мен
    тя беше и глътка живот
    а ти си неизплакана сълза
    мрака, това е моето аз
    обикни нощта, обикни ме
    болката си с теб споделих
    потапяйки се в твоята болка
    лъжа съм и да, излъгах те
    но излъгах и себе си аз
    небесата са нашият дом
    и нашият мъничък спомен.

    погледни и тази вечер небето
    спомни си.

    поздрави сириус, прости за тези куплети, просто ми дойде от вътре
  • Благодаря на всички за прекраснините думи,които дарихте на стиха ми.Благодаря ви!!!
  • Страхотно стихотворение!Браво!Поздрав!/6/
  • Според Философията: "Смисълът на живота е самият живот."
    Според мен смисъла на живота е в това да го живеем, така че да 'легнем в пръстта' с усмивка на уста. Друго няма значение.

    Хубав стих!
  • браво харесва ми

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...