Питам те защо...
сърцето ми уби...
Дори след толкова години
сянка съм отново в свят от сивота.
Питам те защо...
обикна ти кръвта ми
от душата, течаща като река,
защо сълзи на лицето ми даряваш...
Питам те защо...
деня ми ти отне...
Светлината от очите ми помръкна...
само лъжи останаха в душата.
Питам те защо...
болка само ми даряваш...
Да умирам е моята Съдба...
далеч от топлите лъчи... изгубил всичко.
Питам те защо...
всичко вехне днес без теб...
и дори лъжа да си, без теб не бих могъл.
Лъжи ме, не спирай... за тебе кървя!!!
Питам те защо...
обич няма в небесата...
Празни, самотни са те без твойте лъжи,
не искам звезди... не диря дихание...
за душата мига... е Вечно ридание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
