9.03.2007 г., 15:15

Питам те защо...

1.5K 1 7
Питам те защо...
сърцето ми уби...
Дори след толкова години
сянка съм отново в свят от сивота.

Питам те защо...
обикна ти кръвта ми
от душата, течаща като река,
защо сълзи на лицето ми даряваш...

Питам те защо...
деня ми ти отне...
Светлината от очите ми помръкна...
само лъжи останаха в душата.

Питам те защо...
болка само ми даряваш...
Да умирам е моята Съдба...
далеч от топлите лъчи... изгубил всичко.

Питам те защо...
всичко вехне днес без теб...
и дори лъжа да си, без теб не бих могъл.
Лъжи ме, не спирай... за тебе кървя!!!

Питам те защо...
обич няма в небесата...
Празни, самотни са те без твойте лъжи,
не искам звезди... не диря дихание...
за душата мига... е Вечно ридание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато убих твоето невинно сърце
    нанесох най-голямата болка на своето
    сега в сенките ти се крия и скитам
    обикнах безумно кръвта ти
    тя беше безумство за мен
    тя беше и глътка живот
    а ти си неизплакана сълза
    мрака, това е моето аз
    обикни нощта, обикни ме
    болката си с теб споделих
    потапяйки се в твоята болка
    лъжа съм и да, излъгах те
    но излъгах и себе си аз
    небесата са нашият дом
    и нашият мъничък спомен.

    погледни и тази вечер небето
    спомни си.

    поздрави сириус, прости за тези куплети, просто ми дойде от вътре
  • Благодаря на всички за прекраснините думи,които дарихте на стиха ми.Благодаря ви!!!
  • Страхотно стихотворение!Браво!Поздрав!/6/
  • Според Философията: "Смисълът на живота е самият живот."
    Според мен смисъла на живота е в това да го живеем, така че да 'легнем в пръстта' с усмивка на уста. Друго няма значение.

    Хубав стих!
  • браво харесва ми

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...