2 апр. 2020 г., 08:05

Питаш ли ме? 

  Поэзия » Любовная, Философская
495 3 0
Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам.
И колко няма да се будиш в тях.
Протяжно дълго ми дойдоха зимите,
в които даже си измислях сняг.
Така се свиква, знаеш ли? Наистина.
Любов? Представям си я. (Знам, че мога)
Но как се забранява да ми липсваш?
Да те прокълна ли? (Да ме прощава Бог.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??