Питаш ме защо

Питаш ме защо си тръгнах
и затръшнах твойта врата,
оставих в сумрака на къщата,
обезкръвената ти душа.
Беше моето малко момиче,
разцъфнало в първия сняг,
мое първо снежно кокиче,
със звънлив и чист смях.
Дъхът ти, лятна стихия,
ръсеше по мен топъл дъжд,
очите ти, пъстра магия,
с мигли изтъкани от мъх.
Бях мъжът, твой ангел пазител,
ти страст огнена, аз ревността,
Демон мой изкусител,
рай и ад, моя съдба.
Накарах те да ме обичаш,
без думи, само с душа,
обич моя, мое момиче,
моя пътеводна звезда.
Изгубих  те, без да помисля,
удавен в свойта любов,
сега търся причина, и смисъл,
тръгнах си, а не съм бил готов.
Да се върна, знам, че е късно,
моля те, спомените задръж,
ще сънувам, че с теб съм обвързан,
мой живот, аз за теб болка до гроб.