Пияна от болка...
Пияна от обич, болка и мъка.
Пияна от сълзи. И жива по чудо.
Пияна аз търся отново разлъка.
Защо ме боли? Защо не усещам?
Защо не мога назад да се върна?
Защо само страдание по пътя си срещам?
И как към щастието глава да обърна?
Измислена, чужда и някак фалшива.
Измислена, синя, до болка изпита.
И мисля, и плача, но път не откривам.
Защо аз съм жива, но всъщност убита?
И кой ще помогне на мойта душа?
И кой ще изтрие сълзите солени?
Безпътна по пътя бродя сама,
а сетивата ми вече са така уморени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
