15 nov 2006, 12:36

Пияна от болка...

  Poesía
892 0 2
Пияна отново. Пияна до лудост.
Пияна от обич, болка и мъка.
Пияна от сълзи. И жива по чудо.
Пияна аз търся отново разлъка.

Защо ме боли? Защо не усещам?
Защо не мога назад да се върна?
Защо само страдание по пътя си срещам?
И как към щастието глава да обърна?

Измислена, чужда и някак фалшива.
Измислена, синя, до болка изпита.
И мисля, и плача, но път не откривам.
Защо аз съм жива, но всъщност убита?

И кой ще помогне на мойта душа?
И кой ще изтрие сълзите солени?
Безпътна по пътя бродя сама,
а сетивата ми вече са така уморени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...