Пияна съм, умът ми замъглен е.
Пияна съм и думите не стигат.
Обичам те, гласът ми приглушен е.
Привличаш ме, словата не достигат.
Дъхът ми с вкус на бяло вино
привиква те безкрайно отегчен.
Но ти пак идваш, бурно, диво,
изчаквам те във миг съсредоточен.
Целуваш ме озверял, с вкус хлапашки.
Аз притръпвам лудо, маниакално
и чувам думите ти силно просташки
да викат в мен сърцето кристално-реално.
То не може туй да изтърпи на трезво.
Не може таз просташка съдба да понесе.
Затуй напива се, жестоко до нетрезво,
за да може кръста си жесток да пренесе.
© Цуци Все права защищены