Dec 30, 2011, 4:03 PM

Пияна съм

1.8K 0 11

Пияна съм, умът ми замъглен е.

Пияна съм и думите не стигат.

Обичам те, гласът ми приглушен е.

Привличаш ме, словата не достигат.

 

 

Дъхът ми с вкус на бяло вино

привиква те безкрайно отегчен.

Но ти пак идваш, бурно, диво,

изчаквам те във миг съсредоточен.

 

 

Целуваш ме озверял, с вкус хлапашки.

Аз притръпвам лудо, маниакално

и чувам думите ти силно просташки

да викат в мен сърцето кристално-реално.

 

 

То не може туй да изтърпи на трезво.

Не може таз просташка съдба да понесе.

Затуй напива се, жестоко до нетрезво,

за да може кръста си жесток да пренесе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цуци All rights reserved.

Comments

Comments

  • То, като стана на въпрос и аз имам едно написано - на трезво.
  • Абе вие голяма ирония проявихте.... много сте остроумно всички Пийвам си пак, напивам се и пак си пиша. Каквито и коментари дa напишете, неможе да ме убедите, че стихотворението не струва :p
  • Еми нещо такова ще е... по-добро едва ли бих написала...
  • Нещо като:
    "Тръгнал кос" за магданоз,
    ала за беда в нивята
    му припаднала салата...
    И така нечакана
    случи се белята. ???
  • Може направо за салатата и магданоза да напиша нещо искрено и тогава да ви видя коментарите :]

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...