18 мая 2008 г., 11:41

Пияна те загубих, нямо Слънце. 

  Поэзия
690 0 9

Горчи ми танцът на звездите.

Дори сама Венера не разбра.

Рапунцел бях и вплетох във косите

пияни вишни - теб да окова.

 

Но не със писък, нито пък с въздишка,

спечелих мнимия ти поглед прям.

Пияна те загубих. А те исках.

Пияна по неволя и от срам.

 

Свободна бях. И толкова нетрезва.

Безумно пях на волните поля.

Отвъд Венера тайничко извеза

неволната ми, тихичка съдба.

 

Пияна те загубих, нямо Слънце.

Дори сама Венера не разбра.

Как стана и какво на пук се случи?!

Как лъгах те? Как любих се в нощта?!...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??