Пияна те загубих, нямо Слънце.
Горчи ми танцът на звездите.
Дори сама Венера не разбра.
Рапунцел бях и вплетох във косите
пияни вишни - теб да окова.
Но не със писък, нито пък с въздишка,
спечелих мнимия ти поглед прям.
Пияна те загубих. А те исках.
Пияна по неволя и от срам.
Свободна бях. И толкова нетрезва.
Безумно пях на волните поля.
Отвъд Венера тайничко извеза
неволната ми, тихичка съдба.
Пияна те загубих, нямо Слънце.
Дори сама Венера не разбра.
Как стана и какво на пук се случи?!
Как лъгах те? Как любих се в нощта?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
