May 18, 2008, 11:41 AM

Пияна те загубих, нямо Слънце.

  Poetry
846 0 9

Горчи ми танцът на звездите.

Дори сама Венера не разбра.

Рапунцел бях и вплетох във косите

пияни вишни - теб да окова.

 

Но не със писък, нито пък с въздишка,

спечелих мнимия ти поглед прям.

Пияна те загубих. А те исках.

Пияна по неволя и от срам.

 

Свободна бях. И толкова нетрезва.

Безумно пях на волните поля.

Отвъд Венера тайничко извеза

неволната ми, тихичка съдба.

 

Пияна те загубих, нямо Слънце.

Дори сама Венера не разбра.

Как стана и какво на пук се случи?!

Как лъгах те? Как любих се в нощта?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...