Когато пияницата изтрезнее
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.
Когато разбере с болка в сърцето,
че никой не го уважава,
повръща в калта питието
и замаян се изправя.
В джоба му - смачкана банкнота,
билет към рая, стиска я здраво.
Да стане по-красив животът -
кръчмата е все направо…
*
И аз като пияница похарчих
за любовта си всичко ценно.
Но питието ми така нагарча,
когато вече е… несподелено!
© Сиси Валентинова Все права защищены