Когато пияницата изтрезнее
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.
Когато разбере с болка в сърцето,
че никой не го уважава,
повръща в калта питието
и замаян се изправя.
В джоба му - смачкана банкнота,
билет към рая, стиска я здраво.
Да стане по-красив животът -
кръчмата е все направо…
*
И аз като пияница похарчих
за любовта си всичко ценно.
Но питието ми така нагарча,
когато вече е… несподелено!
© Сиси Валентинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
