Когато пияницата изтрезнее
и сети се за своите неудачи,
започва без плам да живее
и отново душата му плаче.
Когато разбере с болка в сърцето,
че никой не го уважава,
повръща в калта питието
и замаян се изправя.
В джоба му - смачкана банкнота,
билет към рая, стиска я здраво.
Да стане по-красив животът -
кръчмата е все направо…
*
И аз като пияница похарчих
за любовта си всичко ценно.
Но питието ми така нагарча,
когато вече е… несподелено!
© Сиси Валентинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
