4 мая 2016 г., 20:03

Пияницата

1.2K 2 5

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен  от пустинен грохот е сега пленен.  
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата  тъпо, хили се на празните стени, взирайки се  вцепенен.

 

Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат  лъжлива стръв!
А стрелките хищно,  времето измерват...

 

Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva Filth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиянството е състояние на сън, не на живеене. Уви, повечето прекрасни хора, които бягат от гадния живот, го правят чрез пиячката!
  • Харесва ми! Съгласен с Христо!
  • Хареса ми и това твое стихотворение, Ева! Изпълнено е с толкова тъга и безнадеждност сътвореното от теб. Браво!
  • Аз съм старомодна, Младен. Защо просто не пишем проза, ако не ни трябва рима? Ами римата е красива! Тя е музика! Тя е любовница! Зная, че имам много още да работя, преди да накарам моята "рима" да танцува, но важно е желанието! Любовта е поезия!
  • Изказвам лично становище, Ева, но не мисля, че силата ти е в римуваната поезия. Видях неотдавна твой коментар под текст на Лимеруна, в който изразяваш мнение, че поезията в мерена е реч е белег за по-високо майсторство. Това, по скромните ми разбирания, е едно невярно твърдение. Като че ли е точно обратното. Римуваната поезия все повече ще отсткъпва място на неримуваната. Поезията се развива и ние трябва да осъзнаем този неотменим факт. Иначе те поздравявам за проявеното старание да застанеш под знамената на класиците.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...