4 мая 2016 г., 20:03

Пияницата

1.2K 2 5

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен  от пустинен грохот е сега пленен.  
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата  тъпо, хили се на празните стени, взирайки се  вцепенен.

 

Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат  лъжлива стръв!
А стрелките хищно,  времето измерват...

 

Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva Filth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиянството е състояние на сън, не на живеене. Уви, повечето прекрасни хора, които бягат от гадния живот, го правят чрез пиячката!
  • Харесва ми! Съгласен с Христо!
  • Хареса ми и това твое стихотворение, Ева! Изпълнено е с толкова тъга и безнадеждност сътвореното от теб. Браво!
  • Аз съм старомодна, Младен. Защо просто не пишем проза, ако не ни трябва рима? Ами римата е красива! Тя е музика! Тя е любовница! Зная, че имам много още да работя, преди да накарам моята "рима" да танцува, но важно е желанието! Любовта е поезия!
  • Изказвам лично становище, Ева, но не мисля, че силата ти е в римуваната поезия. Видях неотдавна твой коментар под текст на Лимеруна, в който изразяваш мнение, че поезията в мерена е реч е белег за по-високо майсторство. Това, по скромните ми разбирания, е едно невярно твърдение. Като че ли е точно обратното. Римуваната поезия все повече ще отсткъпва място на неримуваната. Поезията се развива и ние трябва да осъзнаем този неотменим факт. Иначе те поздравявам за проявеното старание да застанеш под знамената на класиците.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...