Пияницата
Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат лъжлива стръв!
А стрелките хищно, времето измерват...
Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !
© Eva Filth All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пиянството е състояние на сън, не на живеене. Уви, повечето прекрасни хора, които бягат от гадния живот, го правят чрез пиячката!
-
Харесва ми! Съгласен с Христо!
-
Хареса ми и това твое стихотворение, Ева! Изпълнено е с толкова тъга и безнадеждност сътвореното от теб. Браво!
-
Аз съм старомодна, Младен. Защо просто не пишем проза, ако не ни трябва рима? Ами римата е красива! Тя е музика! Тя е любовница! Зная, че имам много още да работя, преди да накарам моята "рима" да танцува, но важно е желанието! Любовта е поезия!
-
Изказвам лично становище, Ева, но не мисля, че силата ти е в римуваната поезия. Видях неотдавна твой коментар под текст на Лимеруна, в който изразяваш мнение, че поезията в мерена е реч е белег за по-високо майсторство. Това, по скромните ми разбирания, е едно невярно твърдение. Като че ли е точно обратното. Римуваната поезия все повече ще отсткъпва място на неримуваната. Поезията се развива и ние трябва да осъзнаем този неотменим факт. Иначе те поздравявам за проявеното старание да застанеш под знамената на класиците.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
