May 4, 2016, 8:03 PM

Пияницата

1.2K 2 5

Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен  от пустинен грохот е сега пленен.  
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата  тъпо, хили се на празните стени, взирайки се  вцепенен.

 

Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат  лъжлива стръв!
А стрелките хищно,  времето измерват...

 

Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Eva Filth All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пиянството е състояние на сън, не на живеене. Уви, повечето прекрасни хора, които бягат от гадния живот, го правят чрез пиячката!
  • Харесва ми! Съгласен с Христо!
  • Хареса ми и това твое стихотворение, Ева! Изпълнено е с толкова тъга и безнадеждност сътвореното от теб. Браво!
  • Аз съм старомодна, Младен. Защо просто не пишем проза, ако не ни трябва рима? Ами римата е красива! Тя е музика! Тя е любовница! Зная, че имам много още да работя, преди да накарам моята "рима" да танцува, но важно е желанието! Любовта е поезия!
  • Изказвам лично становище, Ева, но не мисля, че силата ти е в римуваната поезия. Видях неотдавна твой коментар под текст на Лимеруна, в който изразяваш мнение, че поезията в мерена е реч е белег за по-високо майсторство. Това, по скромните ми разбирания, е едно невярно твърдение. Като че ли е точно обратното. Римуваната поезия все повече ще отсткъпва място на неримуваната. Поезията се развива и ние трябва да осъзнаем този неотменим факт. Иначе те поздравявам за проявеното старание да застанеш под знамената на класиците.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...