Пияницата
Гасне погледът му млад, и в нищото вглъбен - свещ употребена.
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв..
Никотиновите пръсти, жълти, трепват...
Блесва празната бутилка, кат лъжлива стръв!
А стрелките хищно, времето измерват...
Някога, но не сега, той обичаше жена. И само как - в любовни строфи я римуваше...!
Но образът и - призрак безтегловен, разсипана роса, отдавна чувства не внушава...
В безсмислието на живота си затъваше, а тя от снимката го с грозни думи псуваше!
И само лепкавата чаша, верен приятел му остана, който щедро утрото му обещава !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Eva Filth Всички права запазени
