Пиянски спомен...

Тиха музика се чува в далечината,

а аз съм на терасата и поглеждам към твоя град.

В едната си ръка държа кристална чаша, пълна с вино, 

а в другата почти загасваща цигарата дими.

Повдигам тост за теб към светлините тази нощ,

повдигам тост за тебе и за любовта.

Чувам гръм от място не толкова близо,

и светлини на фойерверки виждам някъде далече.

Картината е ясна, а споменът - мътен.

Сълзите са едри, а болката - жестока.

Чашата е вече на половина празна,

а душата - тъжна, самотна и мрачна.

Допивам останалото количество вино,

допушвам цигарата последна за деня.

Само сълзите си не зная изобщо

кога и как, дали ще мога да спра.

Пред очите си виждам стара картина,

или кадър от филма на своя живот.

Усещам тежестта- да, пияна съм вече,

дали няма да забравя твоя силует.

Под дървото на двора чаках те аз,

а небето се изсипваше на парцали над мен.

Сърцето ми, чувах го как бие то лудо,

а с небето плачех през сълзи и Аз.

Пристигна вече. Спря с колата близо до двора.

Изтрих сълзите от лицето и тръгнах право към теб.

Вече изпълних последната мисия, обърнах се назад,

но прошепнах тихо "обичам те" след своето последно СБОГОМ.

                                                                          Анна Хубенова Соколова - 13. 05. 2011.