13.05.2011 г., 22:53

Пиянски спомен...

1.2K 0 1

Пиянски спомен...

 

Тиха музика се чува в далечината,

а аз съм на терасата и поглеждам към твоя град.

В едната си ръка държа кристална чаша, пълна с вино, 

а в другата почти загасваща цигарата дими.

 

Повдигам тост за теб към светлините тази нощ,

повдигам тост за тебе и за любовта.

Чувам гръм от място не толкова близо,

и светлини на фойерверки виждам някъде далече.

 

Картината е ясна, а споменът - мътен.

Сълзите са едри, а болката - жестока.

Чашата е вече на половина празна,

а душата - тъжна, самотна и мрачна.

 

Допивам останалото количество вино,

допушвам цигарата последна за деня.

Само сълзите си не зная изобщо

кога и как, дали ще мога да спра.

 

Пред очите си виждам стара картина,

или кадър от филма на своя живот.

Усещам тежестта- да, пияна съм вече,

дали няма да забравя твоя силует.

 

Под дървото на двора чаках те аз,

а небето се изсипваше на парцали над мен.

Сърцето ми, чувах го как бие то лудо,

а с небето плачех през сълзи и Аз.

 

Пристигна вече. Спря с колата близо до двора.

Изтрих сълзите от лицето и тръгнах право към теб.

Вече изпълних последната мисия, обърнах се назад,

но прошепнах тихо "обичам те" след своето последно СБОГОМ.

 

 

                                                                          Анна Хубенова Соколова - 13. 05. 2011.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мим Миме Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...