Пиянски спомен...
Тиха музика се чува в далечината,
а аз съм на терасата и поглеждам към твоя град.
В едната си ръка държа кристална чаша, пълна с вино,
а в другата почти загасваща цигарата дими.
Повдигам тост за теб към светлините тази нощ,
повдигам тост за тебе и за любовта.
Чувам гръм от място не толкова близо,
и светлини на фойерверки виждам някъде далече.
Картината е ясна, а споменът - мътен.
Сълзите са едри, а болката - жестока.
Чашата е вече на половина празна,
а душата - тъжна, самотна и мрачна.
Допивам останалото количество вино,
допушвам цигарата последна за деня.
Само сълзите си не зная изобщо
кога и как, дали ще мога да спра.
Пред очите си виждам стара картина,
или кадър от филма на своя живот.
Усещам тежестта- да, пияна съм вече,
дали няма да забравя твоя силует.
Под дървото на двора чаках те аз,
а небето се изсипваше на парцали над мен.
Сърцето ми, чувах го как бие то лудо,
а с небето плачех през сълзи и Аз.
Пристигна вече. Спря с колата близо до двора.
Изтрих сълзите от лицето и тръгнах право към теб.
Вече изпълних последната мисия, обърнах се назад,
но прошепнах тихо "обичам те" след своето последно СБОГОМ.
Анна Хубенова Соколова - 13. 05. 2011.
© Мим Миме Todos los derechos reservados