2 апр. 2024 г., 15:08

Пиянско

630 0 0

Под сливата седнах,

нагоре погледнах

и реших да пия

вино с дреболия.

 

Слънцето печеше,

не ми се ядеше.

Винцето-вървежно,

пийвах го прилежно.

 

Почна да смрачава.

Прищя ми се тогава.

Залапах дреболия.

Пуста лакомия! 

 

 

Студено взе да става...

Нямах си представа

що още питиета 

да пийна със мезета.

 

Признавам-се натрясках.

Не помня колко ласках.

Как тази Одисея

пред вас да я възпея?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...