2.04.2024 г., 15:08

Пиянско

626 0 0

Под сливата седнах,

нагоре погледнах

и реших да пия

вино с дреболия.

 

Слънцето печеше,

не ми се ядеше.

Винцето-вървежно,

пийвах го прилежно.

 

Почна да смрачава.

Прищя ми се тогава.

Залапах дреболия.

Пуста лакомия! 

 

 

Студено взе да става...

Нямах си представа

що още питиета 

да пийна със мезета.

 

Признавам-се натрясках.

Не помня колко ласках.

Как тази Одисея

пред вас да я възпея?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...