Под сливата седнах,
нагоре погледнах
и реших да пия
вино с дреболия.
Слънцето печеше,
не ми се ядеше.
Винцето-вървежно,
пийвах го прилежно.
Почна да смрачава.
Прищя ми се тогава.
Залапах дреболия.
Пуста лакомия!
Студено взе да става...
Нямах си представа
що още питиета
да пийна със мезета.
Признавам-се натрясках.
Не помня колко ласках.
Как тази Одисея
пред вас да я възпея?
© Георги Янков Всички права запазени