Пиянство с безпаметна вода
ПИЯНСТВО С БЕЗПАМЕТНА ВОДА
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок,
прострях я над смълчаните градини.
Далеч е Раят, а високо Бог.
И ти единствен рече ми – Любима.
Небето над опушения град –
когато те очаквам, е красиво.
Дали все още ангелите спят
и бисерен снежец ли ги покрива?
И щом студът от тишина искри,
а аз не смея въздух да поема,
навярно Бог е драснал ред, два-три
от строфите в небесната поема.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
