11 dic 2019, 10:45

Пиянство с безпаметна вода 

  Poesía » Filosófica
600 6 12

ПИЯНСТВО С БЕЗПАМЕТНА ВОДА



Напих ли се с безпаметна вода,

та в мислите ми е безкрайно бяло?  
В зеления кипеж на утринта 
не помня даже да ме е боляло.  

 

Изпрах зората в мътен вишнев сок,

прострях я над смълчаните градини.

Далеч е Раят, а високо Бог.

И ти единствен рече ми Любима.

 

Небето над опушения град 

когато те очаквам, е красиво.

Дали все още ангелите  спят

и бисерен снежец ли ги покрива?

 

И щом студът от тишина искри,

а аз не смея въздух да поема,

навярно Бог е драснал ред, два-три

от строфите в небесната поема.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??