Пиянството на една любов
Чаша със обич е нашата среща!
Вярвай ми, виждам в очите ти страх.
Мисли и чувства във сплав са гореща,
камък да стисна – ще стане на прах.
Как екзалтират ме твоите устни!
Чаша ли? Искам бутилка за мен!
Вън зазорява, но как да те пусна,
моя кралице със поглед зелен?
С нежност невинна ме възпламеняваш,
сякаш главата ми в танц се върти...
Знаят мечтите ми, че заслужаваш
с теб да ги сбъдна, повярвай и ти!
Колко ли чаши в бутилката има?
Бъчва със обич за теб бих изпил!
Търсих те дълго в житейската зима,
пътят бе в питанки клопките скрил.
С пълните бъчви дядо търгувал,
но обичта си на друг не продал.
Аз на търговец не се и преструвам,
а и от него едно съм разбрал:
щом си обрекъл живот на изгора,
верен до края си ти остани!
Давам ти клетва пред другите хора –
обич ще пием с теб до старини!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
