Стана късно, вече е тъмно,
а дочувам нежен звук на пиано.
Пресъздават нотите плача,
пеят балада за любовта.
Пише музикантът соната,
сякаш чувствата от мене открадна.
Вятърът и той се включва, свири,
през клоните прекарва своите пръсти.
Плачат със мене сивите облаци,
сякаш от твоите лъжи и те наранени.
В миг изчезва всеки звук и всяка нота,
оставам сам в прегръдките на тишината. ...