29 апр. 2012 г., 00:24

Плача 

  Поэзия » Любовная
731 0 2

Защо така тъжна

стана съдбата ми,

да можеше вятър да завее,

за да скрие сълэите с косата ми.

 

Сега от мъка

 бавно крача

и се правя, че се смея,

 а всъщност плача.

 

Плача и си казвам - тихо,

но сърцето не чува,

и да иска, не може

да спре да тъгува.

 

И се се питам

кога ще свърши този ден,

ще пробвам с друго да опитам

да дойде щастие в мен.

© Виктория Йолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??