Плача

29.04.2012 г., 0:24 ч.

Поезия » Любовна

729 0 2

Защо така тъжна

стана съдбата ми,

да можеше вятър да завее,

за да скрие сълэите с косата ми.

Сега от мъка

бавно крача

и се правя, че се смея,

а всъщност плача.

Плача и си казвам - тихо,

но сърцето не чува,

и да иска, не може

да спре да тъгува.

И се се питам

кога ще свърши този ден,

ще пробвам с друго да опитам

да дойде щастие в мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.