29.04.2012 г., 0:24 ч.

Плача 

  Поезия » Любовна
773 0 2
Защо така тъжна
стана съдбата ми,
да можеше вятър да завее,
за да скрие сълэите с косата ми.
Сега от мъка
бавно крача
и се правя, че се смея,
а всъщност плача.
Плача и си казвам - тихо,
но сърцето не чува,
и да иска, не може
да спре да тъгува. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Предложения
: ??:??