Apr 29, 2012, 12:24 AM

Плача 

  Poetry » Love
730 0 2

Защо така тъжна

стана съдбата ми,

да можеше вятър да завее,

за да скрие сълэите с косата ми.

 

Сега от мъка

 бавно крача

и се правя, че се смея,

 а всъщност плача.

 

Плача и си казвам - тихо,

но сърцето не чува,

и да иска, не може

да спре да тъгува.

 

И се се питам

кога ще свърши този ден,

ще пробвам с друго да опитам

да дойде щастие в мен.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??