weltschmerz (Лора)
29 26
30 дек. 2007 г., 22:01

Плача само насън... без сълзи 

  Поэзия
802 0 2

 

 

Много малко време е изминало,
а аз вървя от толкова отдавна.
Преплувах жестоките реки от кръв,
които ми възвръщаха чувствителността,
срещнах смъртта дори няколко пъти,
но колкото пъти се опитах да я докосна
се удрях в стената - моята мъничка вяра,
дадох достойнството си на онази така примамваща дама -
похотта, но отново не открих покой.
На няколко пъти изневерих на сърцето си
с моя фалшив разум.
Но не никаква нирвана,
няма хармония,
няма пристанище за черния ми кораб.
Колко ли пъти девствената ми душа
бе изнасилена от лъжи и несигурност,
страх от самота……
И затова вече не искам да чувам “ако”...
И затова сега плача само насън… без сълзи…

 

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без сълзи, без сълзи,а т напират в душата ти...Поздрав!
  • "...,а аз вървя от толкова отдавна."
    Продължавай, усмихвай се през сълзи,
    и върви напред към твоето щастие!
    То, някъде, непременно те очаква!
    СЛАВИ
Предложения
: ??:??