Плача само насън... без сълзи
Много малко време е изминало,
а аз вървя от толкова отдавна.
Преплувах жестоките реки от кръв,
които ми възвръщаха чувствителността,
срещнах смъртта дори няколко пъти,
но колкото пъти се опитах да я докосна
се удрях в стената - моята мъничка вяра,
дадох достойнството си на онази така примамваща дама -
похотта, но отново не открих покой.
На няколко пъти изневерих на сърцето си
с моя фалшив разум.
Но не никаква нирвана,
няма хармония,
няма пристанище за черния ми кораб.
Колко ли пъти девствената ми душа
бе изнасилена от лъжи и несигурност,
страх от самота……
И затова вече не искам да чувам “ако”...
И затова сега плача само насън… без сълзи…
© Лора All rights reserved.
