Плача само насън... без сълзи

Dec 30, 2007, 10:01 PM

Poetry

811 0 2

Много малко време е изминало,
а аз вървя от толкова отдавна.
Преплувах жестоките реки от кръв,
които ми възвръщаха чувствителността,
срещнах смъртта дори няколко пъти,
но колкото пъти се опитах да я докосна
се удрях в стената - моята мъничка вяра,
дадох достойнството си на онази така примамваща дама -
похотта, но отново не открих покой.
На няколко пъти изневерих на сърцето си
с моя фалшив разум.
Но не никаква нирвана,
няма хармония,
няма пристанище за черния ми кораб.
Колко ли пъти девствената ми душа
бе изнасилена от лъжи и несигурност,
страх от самота……
И затова вече не искам да чувам “ако”...
И затова сега плача само насън… без сълзи…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-02-02T21:49:46+02:00

Без сълзи, без сълзи,а т напират в душата ти...Поздрав!
slavy (СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ)

2007-12-31T09:45:49+02:00

"...,а аз вървя от толкова отдавна."
Продължавай, усмихвай се през сълзи,
и върви напред към твоето щастие!
То, някъде, непременно те очаква!
СЛАВИ