2 мая 2016 г., 22:18

Плаче ми се

1.3K 1 2

Плаче ми се, много ми се плаче,

но не искам океани мъка да създавам.

Душата ми е мъничко сираче,

научило се сам-само да оцелява.

Плаче ми се, много ми се плаче,

но сълзите си ще скрия в облак бял.

Ще го изпратя във пустини диви

и нека всеки стрък, от жажда оцелял,

със нежността ми да полива.

Нека се разпръснат капките горчива самота

и сълзите ми от всекиго да скрият!

Нека напояват сухата, напукана земя,

поникнал цвят след тях ще я покрие.

Плаче ми се, много ми се плаче,

но не искам пак потопи да ме давят.

Големите момичета не плачат!

До кръв прехапват устни и забравят...

 

24.09.2016 г.

Бадемов Цвят

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...