Плаче ми се
Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам океани мъка да създавам.
Душата ми е мъничко сираче,
научило се сам-само да оцелява.
Плаче ми се, много ми се плаче,
но сълзите си ще скрия в облак бял.
Ще го изпратя във пустини диви
и нека всеки стрък, от жажда оцелял,
със нежността ми да полива.
Нека се разпръснат капките горчива самота
и сълзите ми от всекиго да скрият!
Нека напояват сухата, напукана земя,
поникнал цвят след тях ще я покрие.
Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам пак потопи да ме давят.
Големите момичета не плачат!
До кръв прехапват устни и забравят...
24.09.2016 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
