20 июл. 2007 г., 13:25

Плаче светът

1.1K 0 5
 

Днес светът заплака заедно със мен,

че тежък и тъжен е този ден.

Днес птиците спряха да пеят

и облаците едри сълзи започнаха да леят.

Днес е тъмно, слънце няма да изгрее над света,

днес  повяхнаха и най-красивите цветя.

По улиците няма хора, всичко тъне във тъга,

лято е, но дърветата окапват, все едно дошла е есента.

Днес вълните отказаха да се слеят със брега,

днес хората се кръстят и се молят за моята душа...

Никога в небето не е било такава тъма,

довечера звездите ще изпадат една по една.

Сбогом казвам на света,

моля ви, не ме съдете за това...

Но това не е живот... за какво си струва да живея аз,

на този ден се жени моята любов... след час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Много хубаво и тъжно произведение!Разко-но е!Болката от любовта не бива да те убие,а да те направи по-силна!
  • не е била истинската любов. тя ти предстои мила. поздрав!
  • Поздрав и от мен!
  • Миличка, много болка има в стиха ти, но... с една любов светът не свършва, колкото и да не ти се вярва!
    Ще го преодолееш, сигурна съм!!!
    Усмивки!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...