Плачеш ли?
Да казвам ли, как ми е тежко?
Когато знам, че пак ще се разделяме.
И моля се на своето сърце горещо,
да не издава скритите сълзи, поне пред тебe?
Главата ме боли, не мога да привикна
със идеята, че ще е само миг,
и после ще си тръгнеш, ще се слееш със тълпата…
а в мене ще остане болка, като вик…
Спрях за миг. Поисках да извикам:
Остани! Без теб е много пусто…
Но гласът ми се разпръсна сред гълчавата,
останах сама, сред тълпата от хора…
Тръгнах бавно, сълзите се стичаха.
Издайници! Добре, че не пред теб.
Какво от туй, че плача? -
странно ме изгледа някой си.
Вървях замислена…
Отворих нова страница в живота си.
Но… телефонът иззвъня и ме върна
от далечното небитие на мислите...
Гласът ти чух: Не успях да те целуна,
на изпращане…Твоят глас -
не бях го чувала отдавна…
Отекна някъде, в пространството,
там, на опустелия от гълъби площад,
сред… многолюдната тълпа.
Плачеш ли? - попита уж случайно.
Не. Така ти се е сторило… навярно.
Това е май въздишката на вятъра.
Излъгах те неволно, може би. Не исках...
Но да останеш, пожелах, в мойте мисли
с неподправената си усмивка, на мен подвластен…
20 декември 2007,
NG/nnn
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
Благодаря на всички! Какво би бил тоя сайт без ОТКРОВЕНЦИ?! 
