Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
18 нояб. 2019 г., 08:19  

Плачеш ли, любов? 

  Поэзия » Другая
738 6 20

Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?

Слънцето крадеш. Е, не е честно!
Все на плач от теб избиват песните.
Трудното изглежда много лесно,
само, че съвсем не съм от лесните.

Дай да помълчим, че ми накъртва,
лепкава тъга. Ловят ме бесните!
Оплаквачката във мен е мъртва.
Вещицата хваща неизвестното...
 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Влади!
  • Благодаря ви, приятели!
  • И отново краят грабва, просто защото е много типичен, баш за тая вещица Поздрав и анатема за ревливите!
  • "Все на плач от теб избиват песните..." Поздравления, Надежда! Отново прекрасен стих!
  • Силно въздействаща категоричност на изказа! Поздравления, Наде!
  • Хареса ми стиха ти, Наде! Поздравления!
  • Силно!!!
  • Поздравче!🌹👍
  • Благодаря, Марианче! Разбрах те, Мария. Правилно. А камо ли жена Овен, сенсей. Колкото до килограмите, аз съм под...Или беше над тези неща. Благодаря, Роби!
  • Хубаво, Наде!...
  • Права си, Надя!
    Уточнявам - твоето твърдение не се отнася до всички. Казано е - жената не знае какво иска, но го иска веднага.
    А ти си жена, че и отгоре /не килограми!/...Поезия!
  • Само да допълня, че за достойнствата на стиховете си чуваш достатъчно от другите, аз също съм писала. И през ум не ми минава да ти казвам да спираш да пишеш, напротив /усещам някакъв такъв подтекст в коментара ти, но може само да ми се струва/. По темата на стихотворението - понякога вземаме насила онова, което другите са готови доброволно да ни дадат, защото мерим със собствения си аршин. И не винаги това, което искаме, е това, което в действителност ни трябва. Неочакваните и искрени подаръци са най-ценни. Но тогава изчезва усещането, че си направил някого на глупак, което едно от удоволствията на крадеца, ако не е крадец по неволя, разбира се. Ти имаш винаги ясно изразена позиция, която понякога е стряскаща, поне за мен. Но пишеш много добре. И в много случаи си права. Дерзай. Дано това, което току-що написах, не бъде определено като спам.
  • Шегувам се. Досадих и на Бога, и на хората, с моите писания, но щом искаш...Дадено! Спирам, че стана чат. Пъстър ден ти желая, Мария!
  • Това коза ностра към мен ли е, нещо не разбрах. Не говоря италиански. Сега видях какво означава. Понякога търсим под коза яре и, странно, намираме го. Чакам стихотворение на тази тема, знам, че вече ти се върти в главата. Дали ще го напишеш? Усмивка.
  • Има хора, които не знаят какво искат, но го искат веднага.И си права, коза ностра... . Благодаря, сенсей!
  • Любимата ми Вещица със замах... Вещицата вещо вещае...
    Смисъл, ритъм, дух!
  • Има хора, които искат да имат всичко, а това е невъзможно. Знам, че не си от тях. А заглавието е част от творбата, както лицето – от личността. И плътта, и духът са важни. По заглавието все пак посрещат. И както и да те изпратят, заглавието остава. Но както вече споменах, най-важно е да имаш избор. Лицето си не избираме /поне не изцяло/, но заглавието си е наша работа.
  • Благодаря, Ечи. Няма нищо лошо в това понякога да си от неразпознаваемите, Мария. Името и лицето са по-важни от заглавието, думите и стилът, също. По тях те разпознават...
  • Хубаво заглавие. С въпросителна. Но точките нещо взеха да ми липсват. Бяха ти запазена марка. Винаги можеше да бъдеш разпозната по тях. Новите ти заглавия са някак прекалено... нормални. Усмивка. Но не е въпросът в това, а във възможността да имаш избор. Вече го имаш. Поздравления, Надя.
  • Много добро...
Предложения
: ??:??