Плачеш ли, любов?
Плачеш ли, любов? Защо си тъжна?
Учиш се на доживотно чакане.
Колко пъти ми остана длъжна?
Пак ли съм ти рамото за плакане?
Слънцето крадеш. Е, не е честно!
Все на плач от теб избиват песните.
Трудното изглежда много лесно,
само, че съвсем не съм от лесните.
Дай да помълчим, че ми накъртва,
лепкава тъга. Ловят ме бесните!
Оплаквачката във мен е мъртва.
Вещицата хваща неизвестното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
И отново краят грабва, просто защото е много типичен, баш за тая вещица 
