20 сент. 2008 г., 23:16

Плачеща върба

1K 0 0

Като плачеща върба съм застанала насред брега.
Оглеждам се  - наоколо ни жива душа.
Отново съм сама.

Пред мен езерото се чернее,
а душата ми пустее.
Мътни сенки там вилнеят,
но да излязат на брега не смеят.

Приведе се плачещата върба
и тъжна, тъжно зарида,
там насред брега.

Разтърси клони в нищета
и прокълна своята съдба.

Обречена бе да тъне в самота.

Тя, красивата върба,
бе най-нещастна на света.

Не беше тоз живот за нея.
Мечтаеше някой сърцето й да изтръгне,
та да се зарадва и тя, плачещата върба.

А там, в езерото мътно
вилнееше стихия, черна кат нощта.
Таз стихия се наричаше Смъртта.

Надигна се тя и посече тъжната върба.
В миг изчезна тишината,
чу се писък, после друг.

Някой плачеше насред брега -
момиче по нечовешки тъжно,
с душа на плачеща върба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...