17 февр. 2010 г., 10:26

Плачещата Икона

798 0 8

Плачещата Икона

Тръгнах на църква... Неделя си беше...
По пътя си срещнах поп със загар...
Наблизо солариум... Народът висеше
и глъчка ехтеше... Не храм, а базар...

За политика, за бизнес, но не и за Бога...
Стана ми жално... Сълзата ми слезе...
Поколебах се... Малко, не много
дали туй е църква, дали пък да влеза.

Исках да видя. Стана ми интересно.
"Благодарско!" да кажа за ежедневния боб...
Гледам, пред храма, паркира си "Мерцедеса"
мазен излиза "кръстатият" поп...

Търкаля се просто... Джинси под расото...
"Свещеното чекмедже" бе проверено...
Колко са прави евреите: "-Бог тук турил е касата!"
А поп - банкомат?!? Не е за мене!

Пристъпвам. Красота. Величавото здание...
Двери заключени... Катинарът виси...
Къде ли са всички?!? Имат събрание?!?
И плаче Иконата... И падат сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...