Плачещата Икона

Поэзия » Гражданская

795 0 8

Тръгнах на църква... Неделя си беше...
По пътя си срещнах поп със загар...
Наблизо солариум... Народът висеше
и глъчка ехтеше... Не храм, а базар...

За политика, за бизнес, но не и за Бога...
Стана ми жално... Сълзата ми слезе...
Поколебах се... Малко, не много
дали туй е църква, дали пък да влеза.

Исках да видя. Стана ми интересно.
"Благодарско!" да кажа за ежедневния боб...
Гледам, пред храма, паркира си "Мерцедеса"
мазен излиза "кръстатият" поп...

Търкаля се просто... Джинси под расото...
"Свещеното чекмедже" бе проверено...
Колко са прави евреите: "-Бог тук турил е касата!"
А поп - банкомат?!? Не е за мене!

Пристъпвам. Красота. Величавото здание...
Двери заключени... Катинарът виси...
Къде ли са всички?!? Имат събрание?!?
И плаче Иконата... И падат сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojilova1 (Петя Божилова)

Щом можеш да пишеш така, едва ли имаш нужда от църква, за да общуваш с Бог, твоето кандило очевидно е перото.Попът си има свои уроци за научаване и свои сметки за оправяне...

2010-02-17T20:42:38+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Силно!

2010-02-17T19:23:28+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Страхотен стих, Зем!
Истина е...за жалост!

2010-02-17T19:06:55+02:00
icohim (Христо Стоянов)

А да не беше истина, бих се учудил. Типичната българщина - няма нищо свято където пеят парите. На място, Зем! Поздрав!

2010-02-17T18:45:24+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Зем!***

2010-02-17T17:36:50+02:00