17.02.2010 г., 10:26

Плачещата Икона

797 0 8

Плачещата Икона

Тръгнах на църква... Неделя си беше...
По пътя си срещнах поп със загар...
Наблизо солариум... Народът висеше
и глъчка ехтеше... Не храм, а базар...

За политика, за бизнес, но не и за Бога...
Стана ми жално... Сълзата ми слезе...
Поколебах се... Малко, не много
дали туй е църква, дали пък да влеза.

Исках да видя. Стана ми интересно.
"Благодарско!" да кажа за ежедневния боб...
Гледам, пред храма, паркира си "Мерцедеса"
мазен излиза "кръстатият" поп...

Търкаля се просто... Джинси под расото...
"Свещеното чекмедже" бе проверено...
Колко са прави евреите: "-Бог тук турил е касата!"
А поп - банкомат?!? Не е за мене!

Пристъпвам. Красота. Величавото здание...
Двери заключени... Катинарът виси...
Къде ли са всички?!? Имат събрание?!?
И плаче Иконата... И падат сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...