4 нояб. 2008 г., 11:38

Плачещи очи

1.8K 0 4
Слънцето залязва, а небето пак мълчи,
в съня си аз плача за твоите очи
и нощем те сънувам
как идваш ти при мен,
не искам с теб да се сбогувам,
остани поне в съня със мен.

Оу, оу, изгубих се в безкрая,
накъде да тръгна аз не зная,
изгубиха се в мрака моите мечти,
слънцето залезе,
а сърцето пак тъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е. Браво! Но не виждам защо трябва да махне вторият куплет.Това си е нейн стих, това са чувствата, които тя изпитва и начина по който иска да ги покаже. 6

  • Весела е много права за втория ти куплет...
    За първия ...
    бе, поправи го!
    И добре дошла, разбира се!
  • Добре дошла и от мен!
    Но послушай Йосифова, тя знае как!
    Поздрав, Снежке!
  • Добре дошла, Снежка! Много е хубаво първото ти куплетче. То казва всичко. (Дано не ми се разсърдиш - махни второто.)

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...