4.11.2008 г., 11:38

Плачещи очи

1.8K 0 4
Слънцето залязва, а небето пак мълчи,
в съня си аз плача за твоите очи
и нощем те сънувам
как идваш ти при мен,
не искам с теб да се сбогувам,
остани поне в съня със мен.

Оу, оу, изгубих се в безкрая,
накъде да тръгна аз не зная,
изгубиха се в мрака моите мечти,
слънцето залезе,
а сърцето пак тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е. Браво! Но не виждам защо трябва да махне вторият куплет.Това си е нейн стих, това са чувствата, които тя изпитва и начина по който иска да ги покаже. 6

  • Весела е много права за втория ти куплет...
    За първия ...
    бе, поправи го!
    И добре дошла, разбира се!
  • Добре дошла и от мен!
    Но послушай Йосифова, тя знае как!
    Поздрав, Снежке!
  • Добре дошла, Снежка! Много е хубаво първото ти куплетче. То казва всичко. (Дано не ми се разсърдиш - махни второто.)

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....