27 июл. 2007 г., 09:25

Плачи, сърце

719 0 3
Плачи.
Крещи, сърце.
Той те забрави.
Остави го.
Аз съм тук.
Той ни изостави.
Плачи.
Проклинай, сърце.
Той обича друга.
Толкова време вярвахме
и живеехме в заблуда.
Плачи.
Раздирай се, сърце.
Спомняйки си неговия глас.
Хубаво беше.
Изпитвахме безумна страст.
Плачи.
Настоявай, сърце.
Нека да ни обясни.
Не, недей!
Само още повече ще ни рани.
Плачи.
Измъчвай се, сърце.
Нека капят сълзи.
Пречисти ни - нека да боли.
Плачи.
Копней, сърце.
Да видиш неговите очи.
Но вече от тях сласт не ще се роди.
Плачи.
Обичай, сърце.
Ти можеш това.
Плачи.
Моли се да дойде.
Отново любовта.

                                                                                                2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....