20 мая 2011 г., 16:55

Плаках 

  Поэзия » Любовная
706 0 3

 

Плаках за дните изгубени,

за това, което ми отне.

Плаках за другите влюбени,

разбери плача ми поне…

 

Отдавна търся скрита утеха,

но илюзия е тя, уви!

Дори топлите лъчи не снеха

злостта, с която ме уби.

 

Плаках, жаден за любов,

с отдавна разбито сърце.

За съдбата си готов,

плаках, сляп за твоето лице.

© Филип Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • отличен стих!
  • Млади приятелю, опитай се да осмислиш праха на хилядолетията. Той не се насища със сълзите на безброй незнайни съдби като че ли от проливен дъжд. За жена не плачи! Има по-страшни неща в живота и те чакат тежки изпитания, а уникална жена -няма! Възмъжавай бързо, че времето е кратко. При истинската любов има взаимност. Ако няма взаимност- значи нещо не е наред и това не е твоята половинка. Няма смисъл да ревеш за нея...
  • Любовта не е само щастие и рози,тя носи и болка и сълзи.Но така ни прави силни.Хубав стих!Гледай на пред и успех!
Предложения
: ??:??