15 авг. 2020 г., 10:25  

Похотливият слепец

1.2K 3 0

ПОХОТЛИВИЯТ СЛЕПЕЦ 

Автор - Величка Богданова - Литатру

 

Прибирайки се гузен нощем в къщи,

аз хвърлях ризата си за пране –

изцапана от сладострастни пръсти,

парфюми – дамски и от Шардоне.

През следващите нощи – сякаш в пещи –

пак търсех любовта, къде ли не.

Както слепецът търсел силни лещи,

а на носа му имало пенсне.

 

Къде е любовта? Все питах, питах…

Дали все пак, е още у дома –

неведома, отрудена… зарита

със грижи за невръстните деца?!

Пък аз – хем зрящ, хем търсещ лещи,

не виждах, че в леглото ми е тя.

Семейството съм топлел с плам от свещи,

наместо с обич, грижи, доброта!

 

(От кн. ми "Барабаните на любовта")

*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...