22 янв. 2013 г., 09:30  

Пламъците стават пепел 

  Поэзия » Философская
766 0 5

Пламъците стават сива пепел,

дните все по-къси ми се струват,

безсърдечно времето отне ми

всичко, за което тъй бленувах.

 

Нещо някъде сгреших и аз навярно,

щом приятелят до мене най-добър,

беше сякаш преди миг любов, която

струваше ми се от бога личен дар.

 

Чувствам, че сълзите са ми чужди!

От вкусът им няма помен даже

и макар че честичко тъгувам,

крия се - днес маските са важни...

 

Всичко хубаво си има своя край,

лошото оказва се по-здраво.

Спомени изгарят във пожар

и безследно губят се навярно.

 

Пламъците стават просто пепел,

любех своя най-добър приятел!

Без да искам времето отне ми

всичко... и превърна ме в предател !

 

© Рая Саварева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има хубав замисъл в това стихотворение , но пък може би е прекалено лично и това го прави по студено и тъжно . Иначе е прекрасно.
  • Благодаря Васил !
  • ...Всичко е прах и пепел...в този илюзорен свят!Поздрав!
  • Я ,каква препратка си направила! Прекрасна е песента ,мерси !
  • http://vbox7.com/play:84f5f509
Предложения
: ??:??