Пламъците стават пепел
Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно,
щом приятелят до мене най-добър,
беше сякаш преди миг любов, която
струваше ми се от бога личен дар.
Чувствам, че сълзите са ми чужди!
От вкусът им няма помен даже
и макар че честичко тъгувам,
крия се - днес маските са важни...
Всичко хубаво си има своя край,
лошото оказва се по-здраво.
Спомени изгарят във пожар
и безследно губят се навярно.
Пламъците стават просто пепел,
любех своя най-добър приятел!
Без да искам времето отне ми
всичко... и превърна ме в предател !
© Рая Саварева All rights reserved.
