Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно,
щом приятелят до мене най-добър,
беше сякаш преди миг любов, която
струваше ми се от бога личен дар.
Чувствам, че сълзите са ми чужди!
От вкусът им няма помен даже
и макар че честичко тъгувам,
крия се - днес маските са важни... ...