Пламъците стават пепел

Reqna (Рая Саварева)
18 177

22.01.2013 г., 9:30 ч. 2013-01-22T20:15:41+02:00

Поезия » Философска

785 0 5

Пламъците стават сива пепел,

дните все по-къси ми се струват,

безсърдечно времето отне ми

всичко, за което тъй бленувах.

Нещо някъде сгреших и аз навярно,

щом приятелят до мене най-добър,

беше сякаш преди миг любов, която

струваше ми се от бога личен дар.

Чувствам, че сълзите са ми чужди!

От вкусът им няма помен даже

и макар че честичко тъгувам,

крия се - днес маските са важни...

Всичко хубаво си има своя край,

лошото оказва се по-здраво.

Спомени изгарят във пожар

и безследно губят се навярно.

Пламъците стават просто пепел,

любех своя най-добър приятел!

Без да искам времето отне ми

всичко... и превърна ме в предател !

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Fontaine (Димитър Димчев)

2013-04-09T16:06:10+03:00

Има хубав замисъл в това стихотворение , но пък може би е прекалено лично и това го прави по студено и тъжно . Иначе е прекрасно.
Reqna (Рая Саварева)

2013-04-03T18:16:40+03:00

Благодаря Васил !
myworld (Аз)

2013-02-16T16:54:22+02:00

...Всичко е прах и пепел...в този илюзорен свят!Поздрав!
Reqna (Рая Саварева)

2013-01-23T16:38:27+02:00

Я ,каква препратка си направила! Прекрасна е песента ,мерси !
Rali23 (Ралица)

2013-01-22T16:59:02+02:00

http://vbox7.com/play:84f5f509